08 декември, 2011

усмихващо

Все още не ми е никак коледно, но когато в магазина видиш мъничък плюшен снежен човек с червена шапка и магнитчета в ръчичките, който се е хванал за края на предназначеното му място, останал е самичък и те гледа с черните си очички, няма как да не си го вземеш. Моя милост е просто влюбена в мъника и си го гушка доволно. Дори си му говоря, все едно ще ме разбере. Разбира ме и продължава да ми се усмихва и да ме гушка.
Наближава време на пълнолуния, лунни затъмнения и метеоритни дъждове. И в мен нещичко започва да напомня колко много обичам подобни творчески прояви от страна на вселената. Пък песента на Слави Трифонов - Приятели звучи в ума ми. Предимно тази част от текста "страст и болка любов и омраза." С тази песен ще приключи коледния ни концерт в театъра, който предполагам както всяка година, ще е страхотен.
Имам си различни видове шоколад, тази вечер ще ме гони безсъние и имам желанието да пиша. Да пиша дълго, смислено, увлекателно... Както когато си пишех книгата. Поне ще се опитам, но не обещавам нищо.
Не мога да не го кажа - догодина по това време, надявам се, ще съм студентка. Тя тази една година сигурно ще мине страшно бързо, но засега все още има още ми се струва някак далечно. И все пак, догодина по това време ще се празнува!
Честит празник на всички студенти и да си изкарат незабравимо, пък догодина и аз ще се присъединя към празника.

Няма коментари: