09 декември, 2011

но да си там.

I gotta admit. I'm an addict. There's something so irresistible about a lost cause. And as I'm also a girl, I sometimes believe love conquers all, so the universe keeps proving me wrong just for the fun of it. And I mi... Yeah, whatever.

Полунощ е, та ми е време да помрънкам, преди да си легна. В ума ми продължава да отеква песента на Слави - Приятели, защото днес прекарахме два часа в репетиране на тази и още няколко песни. Иска ми се вече да дойде време за концерта, но не от нетърпение, а по-скоро, за да мине и да се приключи с всичката тази коледна лудост. Признавам, каузата си я бива, но виждам нехубавите страни на някои от хората около мен, а те си летят в небесата, все едно света около тях се върти. И аз мрънкам за глупости, но чак пък толкова.
Ениуей, гони ме някаква нужда да променя блога, но пък той ми е една от най-сигурните преплетени мрежи от думи и емоции, та сърце не ми дава да пипна нищичко по него, освен ако не е, за да добавя още някоя невидима нишка.
Припомням си онова написаното .. "Събуждам се и... Започва денят. Новият. Старият. Същият. Повтарящ се сън." Не си го припомням, ами го изживявам цяла седмица. Без особен смисъл, просто защото трябва дните да минат и да дойде уикенда. А като дойде уикенда идва време на мързелуване, музика, филми и търсене на въпросния изгубен смисъл.
Най-глупавото е, че знам точно къде съм го изгубила, но ме е страх да се върна, за да го потърся. И на всички въпроси отговора е един.
Намерих си първата граница. Очевидна е... Липса на писане в истинския му смисъл.
И втората - изричане на всякакви глупави думички, изискващи от другия да ги изрече същите.
Простичко - превърнах се в страхливка, неспособна дори на себе си да признае каквото и да било. И утре е ден, но друг. А имам неприятното усещане, че някак си несъзнателно очаквам нещо да се случи. Пък дори не зная какво. И ми е адски чудно за един точно определен бъдещ момент, за който няма да говоря сега, ами ще си се чудя на спокойствие, докато не му дойде времето. Сигурно ще бъде запомнящо се преживяване.

Няма коментари: