11 декември, 2011

start with forever.

Получих си предварително коледния подарък и тази сутрин му се радвах, като ми направи кафенце. Не, не е някой, а нещо, макар че и на първото няма да откажа. Имам си кафемашина. Ениуей, размечтах се покрай издирването на разни цитати за бележки в страницата, та сега ще трябва всичката насъбрана сладникавост да си премахвам бавно и мъчително от съзнанието. Нищо, че от доста време си мисля на какво би отивало да се върже червена подаръчна панделка.
Имах желанието да изгледам няколко сладникави филмчета, но ще ми дойде в повече романтиката. Пък както съм се размечтала, един от въпросите на Мушето ми отеква в съзнанието на всеки няколко часа и ме кара да се замислям и да си представям разни неща, които сигурно ще си останат само във въображението ми.
Пък Мушето ме изненада по телефона, като я накарах да спелува име на английски и на обратно. Забавно беше. Искам пак някоя вечер с филм, шотчета и въпроси за десерт. След това доволничко ще си се усмихваме и двете насън.
Седмицата пак ще е дълга, а на мен толкова си ми харесва да си мързелувам и да не се занимавам с нищичко. Или пък да слушам мрънкане за пълните глупости. Не любовта, шоколада ще спаси света! Пък ако не света, поне мен. Но ако изпиша всичките неща, които все още не мога да подредя в думи, даже шоколада няма да е достатъчен. Затова и няма да ги напиша. Достатъчно нишки съм навързала, пък тази е поредната. И ако тръгна да пиша, вместо да слагам точки, всичките думи на света няма да ми стигнат да кажа всичко. Но да го пиша няма смисъл. То това се казва, при това на когото трябва. Иначе си губи смисъла.
А сега е време да си оползотворя всичката сладникавост в правене на нещо сладичко за хапване. И да си забравя, че изобщо съм имала нещо за казване.

Няма коментари: