14 декември, 2011

(само)достатъчности


"Хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях."

Звучи вдъхновяващо и благодаря на Деси, че ми припомни за точно този цитат. Странно е, когато се събудиш и някакви неясни спомени от съня се върнат в съзнанието ти. И после... През деня, когато съвсем случайно ума ти започне да се лута из собствените ти мисли, открие още части от съня, които си бил забравил. Обещанията насън дали значат нещо? Дали наистина са обещания или просто игра на думички и мисли, преминали през съзнанието, когато си бил буден? Обещах на някой, или той на мен обеща. Не помня дори какво, но го имаше онова с хващането на кутретата, за да придаде магия на самото обещание. Пък останалото няма да го разказвам. Първо, защото вече доста от него ми се губи и почти няма никакъв смисъл. И второ - беше нещо вече случило се, но с малко по-различни детайли. Как после да не си обичаш побърканото съзнание, когато най-сетне е решило да ти угоди и да сънуваш нещо хубаво.
Чудя се, какво ли би се получило, ако измисля история, на която добри герои да няма. Винаги доброто побеждава накрая. Но ако добро няма, а героите са от онези любимите ми със сложни характери, обичащи крайностите и разрушаващи всичко по пътя си, включително самите себе си. Ще трябва обаче доста добре да го осмисля, защото сложните герои не са лесни за написване.
Пък ... Повтарях доста дълго, че трябва да ми се има доверие, че няма да сбъркам. Трябвало да имам шанса поне да се проваля, преди да се съмняват в мен. Сега установявам, че трябва сама на себе си да имам това доверие и другото е без значение.
Да се върна на червения цвят... Твърде е ярък и натрапчив. Но излъчва определена сигурност, сякаш знаеш какво и как да направиш, за да постигнеш всичко, което пожелаеш, че дори повече. И има нещо очарователно в това да си смениш цвета на косата, дори промяната да не е драстична, а просто няколко нюанса по-тъмна.
Достатъчно с размишленията, време е да се върна към реалността, където ме чака писмена работа по география утре още първия час и после кафенце, репетиция и деня надявам се, ще бъде хубав.
Забравих. В момента изучаваме творчеството на Атанас Далчев. Мислех си, че след "Дяволско", той е абсолютен депресант и само пише за безсмислието на живота. Съвсем обаче не е така. И той е достигнал до великия извод, че едно единствено нещо може да ти е напълно достатъчно. Красотата е в простичките неща - дом, където да се прибереш и някой, който да те чака. Пък ако този някой го няма, то е достатъчно поне ти самия да го носиш в сърцето си. Любовта не е егоистична. Просто обичаш и толкова. Но се иска мъничко смелост, защото да обичаш, означава да рискуваш, давайки на другия способността да те нарани. И май най-простичките неща се оказват доста по-сложни за постигане, отколкото ни се иска.

2 коментара:

Eclipse Girl каза...

Ауу,Далчев!Толкова любим ми стана.Омагьосва с творбите си.Гушнам те силно! И наистина се надявам денят ти да е хубав. :)

`Ем каза...

Наистина омагьосва. Благодаря, хубав ден си беше! Още по-силно гушш!