15 декември, 2011

робин худ... и липсата на логика

Обичам ги тези моменти, когато съвсем случайно с някого кажете едно и също нещо и следва самодоволна размяна на усмивки. Пък точно с теб не се случва адски често да си четем мислите, освен в издирването на разни подтекстове. Та, забавно е!
Усещам как този уикенд пак ще е леко убийствен. Издирване на подарък, рожден ден, олимпиада по английски, писане на проект по Свят и личност, правене на презентация и диск с музика за Коледния концерт. Не, че имам против. Просто исках да си отбележа някъде всичките неща, които трябва да направя. Сега се сещам и за контролната по английски, за която още не съм си извадила думите и съчиненията по литература, които са около три или четири и ще трябва да ги имам за следващата седмица, защото не ги написах, когато трябваше.
Мушето хареса въображаемият ми бъдещ разговор и дори ми пожела да се сбъдне, поне от части, ако не дума по дума. Честно казано и аз се надявам на нещо подобно, но пък от друга страна имам неприятното усещане, че няма да е каквото си го представям. Засега ми е достатъчно да си е само въображаем разговор, защото поне си изпробвам писателските умения на ново ниво и се получава изненадващо добре. Ще пусна въпросното нещо веднага, щом го допиша. Имах и още едно, за което също трябва да намеря време и вдъхновение.


Пък да се върна на сънищата, лишени от особена логика. Странни са, нямат нищо общо с каквато и да било реалност или мисли, преминали през съзнанието ми. Но оставят едно такова усещане за щастие. Все едно някъде там, в някоя си паралелна вселена нищо не е било объркано. И докато пиша се сещам за още една част от видяното насън, имащо нещо общо с едно парти. Друго не мога да си спомня, освен огромната къща и многото хора. Останалото беше нещо сладникаво, но ми се губят подробностите. Зная само мястото, но не и хората. Идеята за осъзнатите сънища винаги ми е харесвала, но все нещо не ми се получава да го постигна. Пък и имам усещането, че ще ми хареса повече да сънувам, отколкото да правя каквото и да било друго. Нека поясня - осъзнатите сънища са такива, в които осъзнаваш, че сънуваш и започваш да правиш каквото си поискаш в съня. Дори можеш сам да си режисираш сънища и да заспиваш в тях, разигравайки за себе си какви ли не сценарии. Разбира се, се изисква практика, усвояване на въпросното осъзнаване, че спиш и разни там допълнителни детайли, които отнемат време за научаване. Може би някой ден пак ще опитам. Но засега си ми стигат и моите си сънища. А и не се знае кога пак ще сънувам, защото обикновено точно, когато искам да сънувам нещо, не ми се получава. Пък когато не го очаквам и хоп - някой интересен сън ми се промъкне в съзнанието и не ми се иска да се събудя, защото за мъничко съм била някъде другаде.

Няма коментари: