16 декември, 2011

it ain't

Аз такова ... Повече с групово вземане на подарък няма да се занимавам. Не обичам да обещавам, ама този път ще бъде изключение. Обещавам повече да не си го причинявам.
Ениуей, трябваше да има мрънкане. Иначе все още ме чакат много неща за вършене и не особено много време да ги свърша.
Пък май без да искам започнах да се и намирам. Защото любимата ми история за Алиенора, Нейт и Ейдън реши да ми се появи в съзнанието, докато си спинках сладко. И после вече и да исках не можех да си спинкам, защото просто трябваше да я доизмисля. Има още детайли, но новите идеи са страхотни и дано да мога да ги направя както трябва на белия лист.
Пък влюбените момчета са толкова сладки, като се усмихват. Не знам дали го осъзнават, но покрай мен има две и само като ги видя такива едни щастливи и ми става готино. Пък особено едното като започне да ме залива с романтичните си идеи и почти ми иде да му кажа да си разкара приятелката и да се оженим. Хах, не, не съм чак толкова зла, все още, но исках да добиете представа колко е сладурско и изкушаващо.
Много ми е странно как всички във Фейсбук си броят дните до Коледа, все едно кой знае какво ще стане точно на този ден. Знаете, че коледното ми настроение все още е в шкафа при лампичките, та не се учудвайте от негативното ми отношение спрямо празника. Аз не искам да си пожелавам. Няма ми го усещането за магия. И следващата седмица нещо ми подсказва, че няма да е толкова хубава, колкото би ми се искало. Уж всичко ще е идеално, пък после пак ще има за какво да се ядосвам сигурно.
И вече си имам някакво нелепо наличие на граници, в което осъзнавам както трябва и не трябва, но друг е въпроса дали ги спазвам. Опитвам се, но някак си не ми се получава. Пък сънищата ми просто няма как да са по-странни от това. Нямат си никаква връзка с реалността или със всякакъв вид логика. Нямам против и дори ми е интересно, но трябва да отбележа фактите някъде. Време за още малко сън, че утре ще да бъде дълъг ден.

Няма коментари: