25 декември, 2011

време за желания

Гениална съм понякога! Обожавам си страхотните идеи, които успяват да зарадват някого. Няма по-хубаво нещо от това да подариш усмивка, защото усмихва и самия теб.
Тази е вечерта на желанията. Нищо, че мина полунощ. Моя милост все още не си е направила своя списък. Та, смятам да се заема с написването. Не за друго, а просто миналата година не написах списък с желания и сега трябва да се ровя из блога, за да проверя какво ми се е въртяло в ума миналата година по това време. Общо взето, писането ще е по-скоро за мен, отколкото за магията на самите желания. Пък и мъничко ме е страх да си пожелая наистина.
Преглеждайки набързо архивите - пожелала съм си да обичам, при това силно, пристрастяващо. Искала съм и вдъхновение, а и да си припомня онова побъркващото чувство, когато не можеш да си избиеш някого от ума, не можеш да заспиш, не можеш нищичко да правиш, без мисълта за него да не ти се появява в съзнанието.
Желанията ми се сбъднаха, че дори надминаха очакванията ми. Обичах, писах, побърквах се. Не знам защо го изреждам в минало време, след като още ми се случва. Пиша все едно ми е последният пост за годината, а съм убедена, че не е така. Просто... Имам страшно много за изписване, а сякаш значи твърде много, за да се превърне в просто написани някъде думи. Освен онези четири (самодоволна усмивка).
И тъй като мина полунощ, мога да Ви пожелая весела Коледа. Дано всички сте щастливи, у дома на топличко и с топлинка в сърцата си. Аз отивам да си изпиша някъде пожеланията, за да си допълня магическото усещане от вечерта.

Няма коментари: