26 декември, 2011

in time

Преглеждам си архивите на блога и се чудя как точно да направя равносметката за тази година. Не искам да е прекалено дълго, но пък искам да си ги има хубавите ми умни мисли. Сега прилично ще ги отделя в един файл и ще преценя как точно да го направя.
След дълго четене, разглеждане и припомняне, установявам колко много неща съм оставила сред изписаните си думи и колко съм премълчала, но все още не мога и да ги напиша.
Утре блогът ми има рожден ден.
Пък моя милост все още е болничка, а до неделя трябва да се оправи, че отива в София.
Приключвам с писането на равносметката, защото вече съм на октомври, а има твърде много постове. Някои са ми далечни, други твърде близки и самото препрочитане е едно такова... Връща ми спомени и думи, които бях напъхала в кутия. При това са толкова силни, че трябва да си напомням как се диша. Твърде е много, твърде лично, твърде имащо смисъл.
С това моето спряло време имам усещането, че края на годината дойде твърде скоро. Дори няма да започвам да обяснявам колко ми е страшничко. А сега следва дилемата - да си лягам или не? Или най-добрият отговор - след малко.

Няма коментари: