06 декември, 2011

broken strings or whateva

Светът е малко по-хубав, когато си слушаш силно музика, похапваш си шоколадови бонбони с ликьор и си имаш разни там мънички усмихващи неща. Днес в училище си говорихме за коледното настроение, или по-скоро липсата на такова. Пък и на мен не ми е коледно. Искам да минат празниците и после времето да започне да се движи колкото се може по-бързо. Мислех си дори дните да броя, но ще се отчайвам като вися, че все още са много. Пък може наистина да започна да ги броя, та наистина да отчитам някакво движение на това хубавото спряло време.


Може ли да си призная, че понякога ми се иска да те познавах. Сигурно си приличаме по доста неща. И вероятно има доста неща, които би ми казал. Поне така си мисля. Все пак рождените ни дни са в един месец, което би трябвало да се брои за нещо. Чудя се какво ли би било, ако наистина беше така. Вероятно адски по-различно. Не съм сигурна дали ще е в положителна или отрицателна насока, но все пак ми се иска да знаех. Ще ми се да можех да надникна към някоя паралелна реалност, където не сме си непознати. Може би щеше да го има онова "аз и ти срещу света". Може би някой ден желанието ми ще се сбъдне. Поне се надявам, за да се уверя, че наистина си приличаме, вероятно повече, отколкото на някой му се иска да си признае. Което някак си изключително ме радва. Не съм единствената с побъркано съзнание.
И май си имам нова идея за писане покрай тези размисли. Коледното ми настроение няма да се върне, освен ако някой не се сети да ми подари бутилка текила. Пък нямам против и да си я поделим след това.
Имам си и някой, който да ми напомня как съм на същото място, където бях миналата година, като изключим всичкото щастие от карането на шофьорските курсове. Моето синьо точно на това ми напомня. Как долу горе преди година си имах една въображаема кутия с разни желания, които бяха адски близко на ръка разстояние от сбъдването си. И докато аз пишех разни там влюбени постове, някой ми е откраднал въображаемата година, пуснал е няколко горящи клечки кибрит в нея, а после я е оставил навън в дъжда. От нея е останала предимно пепел, така че щом се опитам да я докосна и поправя някак си, вятъра я отнема от ръката ми с нежния си, но студен зимен полъх.
Усмивка. Нищичко не мога да поправя. Мога само да си мечтая за панделката с каквото там върви в комплект. Коледа е и време на пожелания. Пък аз моето няма да го кажа, за да се сбъдне. То и така може да не се сбъдне, но важна е магията. Най-хубавите подаръци не ти ги носи Дядо Коледа, защото е незаконно да отвличаш хора от домовете им, или пък да подаряваш алкохол на деца. Не, че съм дете, но все пак. Та, май ще си остана само с пожеланията. Дори лампичките сигурно ще си останат в шкафа, защото вечер обичам да ми е тъмно. Пък преди ми харесваше нещо да ми свети. Ениуей, нищо не съм казала. Отивам да си водя измислени разговори. ^^

Няма коментари: