11 декември, 2011

fairytale like

Теорията, damn it. Теорията, че ако не беше свършило онова проклето лято, и нямаше някакви си там километри разстояние, щях да си имам приказката. Бях я забравила. Както и падащите звезди, които ми сбъдваха желанията. И всичките онези места, където обичахме да си губим времето. Дори някъде имаше и написани инициали, но вече едва ли ще ги намеря. Както и онези на брега на реката. И как после да не си се радвам, че си имам блогче, в което съм писала подобни пълни със сладникавост неща, които не е измислил някой там режисьор от филм, а наистина са се случили. Или като след това се върна, за да ми кажеш, че тази история никога не би приключила, ако не беше свършило лятото. И онова с гледането на звездите, когато те няма. Пък бяхме две хлапета, които се учеха да обичат. Damn, беше адски приказно.
Ето така искам да пиша - доволно и щастливо. И да, тази е историята и това е момчето, което продължава да си ми дава надежда. Само аз и той си знаем как. Защото знаем както за хубавото, така и за лошото. И където и да сме, колкото и далеч да е това, винаги ще си я има историята, с която започна всичко.

Няма коментари: