06 декември, 2011

nobody's home

Знаеш, че деня ти не е бил хубав, когато се прибереш и едва дочакаш да затвориш вратата след себе си, за да се строполиш на пода и да се гушнеш с ръчички в опит да не се разплачеш като малко дете. Без особена причина, просто автоматична реакция, в следствие на цял ден непочувствано усмихване.
Трябваше днес да остана след училище заради състезание на седми клас, което организираме всяка година, за да съм квестор в някоя от стаите. Но никой не спомена, че е просто за всеки случай. И естествено това включва носенето на униформа и като бонус, реших да си сложа високите обувки. Работата беше всъщност за точно пет минути да стоя в една стая с още едно момиче от осми клас и да чакаме дечицата да дойдат да си намерят листчето. И аз си губих времето за едното няма нищо.
После, разбираше следваше бързане да си хвана автобуса, при това на високи обувки. Пък и малко преди да се прибера чантата ми за училище реши да се скъса. Не е никак лесно да се говори по телефона, докато трябва с една ръка да си държиш тежката чанта. Пък се бях затъжила за Мушето и сърце не ми даваше да затворя, само за да си прегърна по-добре проклетата скъсана чанта, за да не ми тежи толкова.
Положението беше спасено от кафе и цигара. До момента, в който не си изгледах новата Gossip Girl серия и хайде пак да си поплачем, защото си нямаме достатъчно поводи за драматизиране. На Чък и Блеър най-сетне им просветна, че трябва да са заедно. Дойде време за щастливия край, в който съобщават на Луи, че може да е принц, но никой и нищо не замества Чък Бас. И колата им катастрофира. Тази ми е любимата история с най-любимите герои, които са толкова объркани, повредени, страхуващи се да се обичат. И все пак успяха най-сетне да си преживеят всичките страхове, пречки и драми. Искам да им видя щастливия край пък!
Добре де, знам. Мрънкам заради сериал, но има нещо очарователно в това да видиш поне на филм някой да си получи желаната приказка. It gives me hope, you know. Защото имаше един период, в който вярвах в приказките и си исках моята.

Няма коментари: