23 декември, 2011

sick and tired of it all

За Коледа си пожелавам само вдъхновение и шоколад в промишлени количества.
След хубави дни, следва поне един лош. А днешният честно казано беше просто ужасен. Без описателни подробности и мрънкане...
Просто както каза г-жа Жекова, сме прелели от емоции. Ако имаше някой наблизо, щях да го гушна силно и да не го пусна цял ден.
Лампичките вече осветяват стаята ми, но коледното настроение не беше в шкафа при тях. Не е и при страхотните коледни подаръци, които успях да взема.
Спретнах си един хубав маратон с "Анатомията на Грей". С Мередит имаме еднаква степен на повреденост, та ми е някак успокояващо да я гледкам цял ден. Някак си поне привидно ме поправя. Мисля да се потопя в архивите на блога и да видя какво ще намеря. Може да е интересно.
Само някой да ми напомня да дишам, че от време на време си забравям. Хубавото на Коледа е, че кака и бати си идват. Изненадата ми, надявам се, ще им хареса. Утре е вечер на желанията. Как да си пожелаеш нещо, като знаеш, че няма да се сбъдне? Знам, песимизмът ми е в повече. Позволено ми е да съм песимист след ден като този. А сега ще си легна, изключвайки лампичките. Ще спя без да сънувам и дано утре да не е като днес.

Няма коментари: