12 декември, 2011

Silver side up 02

Адски е странно да пиша въображаем разговор, принадлежащ на близкото бъдеще. Сякаш предизвиквам съдбата за пореден път. Ако трябва да бъда вярна на писането си, то не трябва да има неща, за които да не мога да пиша. Пък в момента в ума ми пробягва песента, мислите ми изминават хиляди километри и все пак, себе си не мога да намеря.
Защото онова истинското аз... На което онова слънчевото момче толкова се радва и смята за идеал... Се изгуби.
Защото само Мушето знае защо. И има толкова неща, за които искам да говоря, които искам да узная, а ме е страх да формирам въпросите в съзнанието си. Смелост се иска.
Май ще продължавам да си пиша бъдещи измислени разговори, отлагайки сегашните. Защото и тях мога да ги изпиша, при това почти дума по дума. Но не точно днес.
А сега е време за песента, придружена с цигарения дим, защото дишането било надценявано.
Пък ... Не, че искам пак да предизвикам съдбата. Но и резервния вариант не е чак толкова лош, имайки на предвид колко ясно ми потвърждава всичките изречени теории. Глупаво, но продължавам с идеите за глупости. Само стискайте палци.

Няма коментари: