17 декември, 2011

start over

Have you ever wondered what would your friends think of you if you never knew each other and they just met you?



Някога искало ли ти се е да се събудиш и да не познаваш никого. Никой да не познава теб. Да имаш шанса да срещнеш всеки един човек от своя живот и да те опознае такъв, какъвто си в точно този миг. Не какъвто си бил преди. Искало ли ти се е да си някой друг, с различно име, различни спомени, различно минало...
Става така, че веднъж опознаеш ли някого, ти е трудно да приемеш промените в него. Винаги продължаваш да го виждаш какъвто си е бил преди и се чудиш защо нещичко в отношенията ви не е съвсем същото.
Опитвам се да кажа, че самата аз бих искала подобен шанс. Да се събудя утре сутринта и никой да не ме познава, за да започна наново. Дори да е само за ден. И няма да е от значение какво е било вчера, защото тогава не съм била част от живота на никого. Има значение само днес и това, което носи бъдещето. Защото ако нещо веднъж е прието за вярно, е трудно да го промениш.
От друга страна, ако никой не ме помни, вероятно и аз няма да имам никакви спомени за хората, които вчера са ме познавали. И въображаемата ситуация стана твърде сложна. Просто се замислих. Ако не ме познаваше, както сега, какво ли би си помислил за мен, когато утре се срещнем?

Няма коментари: