19 декември, 2011

still not close

От поне 4 часа се опитвам да напиша нещо и не ми се получава.
От снощното празнуване на рожден ден се пробрах сутринта към осем. И после спах дълго и хубаво, без никакви сънища. А докато се прибирах, пък и преди това, осъзнавах как на перфектни моменти, които при други обстоятелства биха ме превърнали в изпълнена със сладникавост романтичка, аз намирах какво им липсва. Говорихме си и за френски по някое там време.
Не може ли да разсъждавам като братовчед ми? Обяснява ми, че няма време за глупости, докато аз му казвам, че са много сладки с Лени. А за него историята била по-важна. Не можел да отделя време за нещо друго. Пък аз като седна да уча, само глупости са ми в главата. Добре де, не са само глупости, но все пак... До подобна логика не мога да достигна. Разбирам я, но само толкова.
В момента пиша, за да съм написала нещо. Иначе имам много за писане, но ще кажа повече, отколкото ми се иска, пък няма особен смисъл.

Няма коментари: