01 декември, 2011

it does when i do

Имам си домашен шоколад. И желание да пиша. Но някак си не зная как точно да го напиша. Толкова ми се иска понякога думите самички да си се нарисуват, напишат, излеят върху белия лист.
Станала съм толкова добра в познаването на това кой какво ще ми каже, че мога избирателно да си искам мнението на някой, който ще ми одобри щурите идеи. Или обратното - ще ме откаже. Въпрос на личен избор, който обаче в момента ми се губи.
Времето пак спира. И все повече се навивам за Нова година в Сливен. Само трябва да мина през магазина под тунелите и да си харесам една то всичките очарователни рокли. Пък после да измисля с какво да я съчетая. И съм готова да посрещна 2012 подобаващо.
Изписала съм роман почти наполовина с постовете си от последните три месеца. Сигурно ще изпиша още толкова съвсем скоро. И Тишо е адски прав винаги, но няма да му доставя удоволствието да знае това. Пак слушам My Darkest Days и им намирам смисъла. За да не слушам нещо друго, което смисъл вече си има.
Продължавам да се питам защо се опитвам да обръщам света. После си отговарям с всичките постове и дилемата приключва. Но имайки на предвид, че това повече по този начин няма да го допусна, не искам и да го пусна.
Пък колко сладко и невинно влюбена съм била миналия януари, когато имаше слънчево затъмнение. Писането ми все едно не е моето от тогава, като го чета сега.
Мушето е адски права и оптимизмът й е очарователен. Ако можеше да прихване и мен, щеше да е идеално. Тихичко протестирам и се надявам. Но не правя почти нищо, което да покаже, че протестирам и се надявам. Просто пиша, за да съм го казала накъде, вместо на някого. Все пак ... Кое е най-лошото нещо, което може да се случи? Знам, че все успявам да предизвикам съдбата. Обявих последна седмица и сега следват много последни седмици след нея. Казах, че глупости повече няма да има и хоп - повод за нова.
Тайничко събирам смелост. И Tech N9ne става фон на писането на поста. Защото съм с онзи смесения плейлист. Много събрани усмивки, за които само аз ще си знам. Може и да пиша за тях, но не сега. Все още не.
Пък има шанс с Мушето да си спретнем филмова вечер с мъничко водка, сладкишчета и разни там среднощни въпроси. Стискайте палци!

Няма коментари: