28 януари, 2012

anymore, anyless

Излъгах, не ми е последният пост. Времето е толкова спряло. Дори ми се струва, че върви назад. Дишам. Преповтарям всичко в ума си, надявайки се да започне да има смисъл, а не ми се получава. Припомням си някой момент и се усмихвам глупаво, а после очите ми се пълнят със сълзи. Защото каквото и да направя просто не е достатъчно. И ми го няма вдъхновението и желанието да се занимавам с писане на думи по английски или правене на тестове. Защото не си представях уикендите толкова продължителни и мрачни, а забързани, включващи пътуване с влак и разни там сладникави неща.
Писна ми да се отказват от мен. А после да пиша мрънкащи постове и да се чудя какво да правя само и само да минава времето. И като мине, какво? Появява се пак някой, обръща ти света наопаки и после си намира причина да те остави.
С една дума - мрън! С две - много мрън! Май ми е време да спинкам. И утре ще се постарая да понапиша повече думи. И да не мрънкам толкова.
Присвоявам си самоличността на силна и решителна. Преструвам се, че ми е все едно и не ми липсва. Преструвам се поне за малко, че не си искам приказката и не съм повярвала в онази мечтана, но неизречена вечност. Това, че разбирам не значи, че съм съгласна. Само ми напомняйте да дишам от време на време.

Няма коментари: