07 януари, 2012

можеш ли ?

Песъчинките в часовника почти са свършили, разпилени от вятъра на приближаващата реалност. Продължавам да говоря сама на себе си за вечностите, които искам да прекарам с теб. А мълча и тихичко те целувам, докато заспиваш. Не смея да проговоря, за да не изрека нещо, което ще развали магията на моята малка приказка. Толкова малка, че ми е превзела съзнанието, вдъхновението, сърцето, душата, тялото, устните, думите... Толкова малка, че вселената е като мъниче, сравнена с нея. (показвам с ръчичка колко малко е всъщност)
А ти не рисуваш вечности. Не си задаваш въпроси, на които отговор е моето име. Не присъствам в дните след утре. Продължавам глупаво и наивно да се надявам, че ще продължим онзи разговор, за който се съгласихме, че принадлежи на реалността не на дисплеите на телефоните ни. Глупаво и наивно си мисля, че все пак има поне един план, който включва нас, поне един въпрос, на който името ми е отговора. Поне две думи, които имат всичкия смисъл на света за теб, както за мен и ти се иска да ги кажеш, но те е страх.


Снежинките се сипят нежно от небето и оцветяват света в бяло. Ще ми заличат следите, когато утре напусна мястото, даващо ми смисъл. Домът е там, където е сърцето. За мен всяко място е дом, стига и ти да си там. В такъв случай си припомням въпроса: "Бездомна ли съм, щом сърцето ми при теб е?" Не съм сигурна, че беше точно така, но поне смисъла е такъв.
Мечтая си за дъждовния ден. Онзи, за които започнах да пиша, а не съм дописала. Става ми навик да пиша за бъдещи неслучили се неща, които може би никога няма да се сбъднат наистина. Но нали си имам ниво на побърканост, поне ще си вярвам за мен си, че са се случили.


А той ми изпълва съзнанието. Дарява ми нежността си и сърцето ми прескача някой удар, когато ме погледне с блясък в очите и мога да съм сигурна, че и той изпитва същото, независимо какво всъщност е то. Нямам думи, за да поставя дефиниция. Да определиш значи да ограничиш. А на мен ми се струва безкрайно, безгранично, извън представите ми за време, място, логика. Само чувства и споделености. А той казва, че чувства не трябвало да има - само мисли и действия. Обяснявам с подтекст, че всичко трябва да се заявява от самото начало. Как така успява да разбере нещата, които не съм изричала пред никого, освен пред себе си, а не успява да осъзнае, че искам този път не аз да започна разговора. Това го казах толкова сложно, че и аз сама не си го разбирам. Искам ... Искам си пожеланата вечност. Искам си любовта в множествено число, за която време и разстояние са само нищожни предизвикателства, които лесно ще бъдат преодолени. Искам новооткритата ми сладникавост да продължи да ми изпълва думите, усмивките, погледа, сърцето. Искам да обичам (теб). Поправка - обичам (те). Можеш ли да ми отговориш със същото?

2 коментара:

Eclipse Girl каза...

Колки красиви думи си използвала само!Влюбих се във всяка една и от цялото си сърце ти пожелавам тази Любов да е вечна.Прегръщам теее!

`Ем каза...

Страшно благодаря! :)
Дано наистина да е. Гушш!