05 януари, 2012

вечности

Няма да си пожелавам желания, които не можеш да ми изпълниш. Сложи си панделка и бъди тук сега. Това ми стига. Би трябвало да ми стига. Ще се науча да ми е достатъчно... Някой ден.
Имах най-страхотният 19-ти рожден ден, въпреки че плануваната ми изненада се провали. Танцувахме, снимахме се, пяхме и споделяхме мислите си без думи.
Толкова много пъти исках да ти кажа колко много си те обичам и как всеки миг прекаран с теб ми е като сбъднато желание. А останах безмълвна. Защото имам лошото усещане, че това вече се е случвало преди. И не ми се иска да го призная, но знам точно какво ще стане. Затова не искам да ти казвам нищо. Не искам да водим онзи разговор, в който ми обясняваш как не искаш заради теб да си проваля кандидатстването. А и ще е прекалено сложно, прекалено убийствено и ...


Рисувам вечности в сърцето си, предимно с теб. Обичам до полуда. Побъркваш ме. Оставяш ме без дъх. И някак си знаеш, че си света за мен, дори да не ти се иска. Плюшения Жоро седи до мен и гледа как пиша. Той ми е подаръка за рождения ден и ми е позволено да си го гушкам, когато не мога да гушна теб. И леглото ми пак е твърде голямо. Търся те в съня си, за да те целуна, а после се събуждам и усещам как си съвсем близо, а вече ми липсваш. Защото времето бърза прекалено много, а няма как да го спра. А мисълта, че ще трябва в неделя да си тръгна и да те оставя тук ...
Изпълваш света ми с усмивки, целувки и спомени от допир. Не съм спала за повече от пет часа вече цяла седмица, а ми се иска да прекарам всеки миг с теб. Понякога не зная къде свършвам аз и къде започваш ти. Знаеш ми всичките непризнати мисли, сякаш съм ти ги прошепнала в някой сън. Побъркваш ме с всяко мъничко нещо, оставящо следи по мен, в мен, на мен... Навсякъде. Принадлежа.
И не зная какво е всичко това. Но зная, че ми дава смисъл. На мен самата. И може да звучи твърде истинско и твърде силно, но не мисля, че някога ще изпитам същото към някой друг. Защото знаех още преди да те познавам, че някак си ще ми хареса всичко в теб.
Иска ми се да можех да ти кажа всичко, което ми е минавало през съзнанието досега. Особено снощи, когато онези две думички ме изгаряха и искаха да бъдат изречени. Но нищичко няма да променят. Единствено ще го объркат. А не искам да обърквам нищичко. Искам само теб, нищо повече. Само и единствено... Да сме си ние.
В съзнанието ми вече се е появила поредната приказна илюзия, на която ще трябва да търся място, за да я скрия от себе си и да не ми напомня.
Трябва само да дишам. Да дишам и да гушкам Жоро. Да не се разплача като малко дете в неделя, поне докато не тръгне влака. И да не ти говоря за вечности и планове, защото ти вече си имаш такива. А на мен съвсем скоро ще ми се изгуби смисъла.

Няма коментари: