01 януари, 2012

Dirty dancer

Веднъж споменах, че колекционирам спомени.
Посрещането на 2012 нямаше как да е по-прекрасно. Най-смелите ми илюзии не са го рисували толкова усмихнато и щастливо с гледането на зарята в Студентски град от огромния прозорец на седмия етаж... Ръцете му около тялото ми, придърпващи ме по-близо до него... Устните му, търсещи моите... Докато разноцветните светлинки на зарята се отразяват в блестящите от щастие очи...


Колекционирам спомени. Събирам чужди идентичности в себе си. Слушам думи, следя движения, погледи, изграждам представи. Допълвам всичко с илюзии и превръщам самата себе си в хаос от лоши навици, думички, истории, музика и спомени, сливащи се, за да запълнят липсващите ми съставни части.
Този път мислите ми изпълват съзнанието и замъгляват всякакъв вид желания. Припомням си докъде мога да стигна с липсващите ми граници и това ме плаши. Страх ме е от нови спомени. Не всички, само тези с теб. Още помня как спомените могат да изпълнят съзнанието ми, да спрат дъха ми, да чувствам липси по себе си от допир, от чувства, от любов в множествено число, от всичко, даващо ми смисъл.
Страхувам се... Да мисля, да чувствам, да помня. Заключвам спомени в думи и музика, скривам ги от самата себе си в кутиите на дъното на гардероба.
Страх ме е да си правя спомени с теб. Понякога, почти всяка секунда, в която си поемам дъх, чувам отекващите думи, преживявам ги хиляди пъти в съзнанието си и не са просто тихо ехо на миналото, а дъждовна буря с отекващ грохот на гръмотевици, в която не мога да намеря обратния път към себе си.
Уча се бавничко да градя стени и да си търся границите, а дори не подозираш, че имаш способността да ги разбиеш всичките до основи. И после... Когато пак те няма, ще ми останат само спомените, липсите и дъжда. Без блясъка в очите, устните ти, търсещи моите и ръцете ти около тялото ми, придърпващи ме по-близо към теб. Където единствено имам смисъл и принадлежа на теб и на себе си, не съм ничия и мога да чувствам, да дишам и повече от всичко - да обичам.

Няма коментари: