13 януари, 2012

got 2 luv u

Подгонила ме е манията да подреждам, обаче май се получава обратния ефект. Отварям шкаф след шкаф и се учудвам на това колко много неща има във всеки. Изваждам всичко, за да му намеря подходящо място и след пет часа подреждане, стаята ми би уплашила всеки, които влезе в нея, освен майка ми, за която това си е напълно нормална гледка.
Достигнах и ново ниво на побърканост, но този път включва усмивки, при това без причинни. Така де, другите около мен не виждат причина в момента да се усмихвам, пък аз това правя и общо взето е забавно. Увеличила съм си музиката с разни летни песнички и честно казано ми се струва дори прекалено тихо. Танцувам си из стаята, докато внимавам да не настъпя нещо или да се бутна в леглото. Иска ми се и да не си танцувам самичка, но и до това ще стигна. И после ще си сваля хубавките розови очила, защото света ми е прекалено розов, пък това никога не е било.
За много мъничко света е мой. Не в пълния смисъл, но ... Няма да си издавам идеите.
А с моето Муше за най-добра приятелка, изобщо не знам трябва ли ми някой друг. Хах, добре де, трябват ми, ама исках да измисля нещо, което да звучи адски внушително. Страшно ме радва, като отникъде измисли някоя страхотна идея. По-гениална е дори от мен! Муше, като четеш това да знаеш, че се усмихвам доволно, защото те има! <3
Добре де, обичливо ми е. И знам. Този път ще го кажа, когато трябва, пък да става каквото си ще. Все пак ... Кога, ако не сега? Кой, ако не аз? Дано да не се намерят друго отговори на тези два иначе реторични въпроси, че щях да си купувам пушка. Отивам пак да подреждам.

Няма коментари: