26 януари, 2012

got the best of me

Шекспир - Сонет 141

Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твоите грешки е съгласно.
Гласът ти не лъскае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това:
че в твойто робство гибелта е явна.
Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.

По-хубаво от това (по-горе) няма как да се каже.
Мисля, че ми е крайно време да изнамеря една тетрадка и за започна да пиша в нея. Превръщам идеята на Теди в моя и си й придавам нещичко от мен. Защото като не пиша имам прекалено много мисли и съм още по-повредена. Ако изобщо има повече от това накъде.
Съзнанието ми приема и осмисля информацията. Започват да ми се изясняват детайлите. И нежеланието ми да ги видя вече го няма. Искам яснота, като след пороен дъжд, когато мирише на свежест. Искам яснота, като в студените зимни утрини, когато слънцето озарява облаците в розови нюанси няколко минути, преди да се появи. Искам ... Искам си света, по дяволите. Онзи, в който на нова година гледаме заедно зарята и няма нищичко, което да може да ми развали приказния миг. Иска ми се да имах смелостта да кажа каквото трябва на когото трябва, вместо да пиша постове и да си правя дневник.
Прекрасната ми самоличност, готова да разруши всичко по пътя си и да си заслужи мястото в ада явно съм я изгубила. Сега съм страхлива (или прекалено предпазлива), влюбена и притежаваща висша степен на идиотизъм, каквато света досега не е познавал. Не се тревожете, ще я пренеса в някоя от илюзиите си, когато си намеря нова самоличност. И онази от историята с влака и френската песен не се брои.
"Кажи ми каквото си поискаш и ще ти повярвам. Но не ми казвай нещата, които казваш на всички." - цитирам себе си, след като Плами ми напомни, че някога съм го писала и това. Превода не е толкова хубав, колкото оригинала, но веднъж ми бяха казали, че пиша на английски, за да се скрия още повече, та се опитвам да не го правя. Достатъчно съм се скрила дори от себе си и оставям песента да говори за мен, за него, за всичко... Не буквално, а просто .. Си има едно такова символно значение и не ми излиза от ума.



Няма коментари: