30 януари, 2012

i am no optimist ;]

Иронията - честта да се заема с организацията на екскурзията до София се падна на моя милост. Сънищата ми продължават да са все така нелогични, нереални и странни. Заради проклетия студ накрая ще трябва да си остана вкъщи за няколко дни, а това значи, че съвсем ще се побъркам.
Имам толкова много идеи за изненади в съзнанието си. Отнемат точно няколко думи и половин час да реша, че ще ги направя. Но после се появяват разните там променливи и неизвестни. Задавам си въпроса има ли смисъл и се отказвам. А никак не ми харесва да се отказвам по каквато и да било причина.
Anyway, целувките станаха страхотни. И след малко отивам да сънувам странни сънища, за да дойде по-бързо утре и после другия ден и така до бала. Вярно, че продължавам да си знам какво искам и да не искам да се откажа. То затова и ми се разказва играта. Та да идва по-бързо лятото и да минава времето. Ще си чакам деня, в който няма да има значение. И вероятно ще си почакам доста дълго време.
Добре. Всяка история си има две страни. На мен ми се иска да зная твоята. Но за целта трябва да се осмеля да напиша нещо в там едно прозорче. А смелост е ключовата дума. Защото това вече съм го правила не много отдавна и не приключи добре. Ето защо ми се иска всичко да ми е ясно, за да не се налага съзнанието ми да измисля по пет теории на час. Вече и Мушето се съгласи, че съм трагичен случай. Оставям си мислите да се изписват от копчетата на клавиатурата с надеждата, да ми мине по-бързо. Идиотизмът ми достига нови граници. Не се харесвам такава. Няма сега да обяснявам каква, но ... Нещо не мога да свикна с новата самоличност. То от адски много време се опитвам да си присвоя нова, но не ми се получава. По дяволите, някой да ме поправи... Или просто да ме гушне. Би свършило страхотна работа, макар че има голяма вероятност тогава да се разплача като малко дете.
Anyway, лека нощ!
p.s. А това момчето, дето вярва в приказки и вече е написало моята, направо ми топли сърчицето. Толкова е миличко всичко, че... Мога доволно да си легна. Дава ми надежда, you know. Не, че е много хубаво да си вярвам на глупостите, но поне още някой като вярва с мен си е някак приятно.

Няма коментари: