19 януари, 2012

it is scary, i should know.

Цял ден седя и се чудя какво, по дяволите, ме спира да си изпиша всичките сладникави думички. Още по-чудно ми е какво ме спира да ги кажа. Мисля, че отговора намери мен. Страхливка съм, което никак не е хубаво. Но от друга страна, имам всичките причини на света да си седя тихичко и да се страхувам от всичко това.
Защото ми се разказа играта по всички възможни начини, докато ти търсеше себе си. И все още не знам дали си успял да намериш онова, което търсиш. А през всичкото това време нито веднъж не се отказах от думите си, не успях да ги превърна в просто думи, някога имали значение. Дишам... Побърквам се от време на време. Скоро няма да откажа цигарите. Липсва ми. Всичко случило се ми е толкова хубаво и нереално, че очаквам всеки миг нещо да се провали. Време ми е да заместя мислите с цигарен дим и да поспя, че започвам прекалено много да мрънкам, а тук не е мястото.

Няма коментари: