15 януари, 2012

learned French, huh

Мъничко се побърквам.
Толкова мъничко, че изписвам въображаеми разговори, на които се смеем с Мушето.
Нямам търпение да дойде следващият уикенд.
Засмиваш се, когато ти казвам, че е по-добре да те чувам и не успявам да си довърша думите. По-добре е, защото за мъничко мога да затворя очи и да си те представя до себе си, на мястото на плюшената мечка. Мога да си представя погледа, усмивката... И всичко това ми липсва. Но по онзи хубавия начин. Да, добре. Има ли хубав начин, по който някой може да ти липсва? За мен има... Това е когато усещам, че ми липсваш и после си припомням, че съвсем скоро ще те видя. Тогава усещането за липса се смесва с нетърпението от предстоящата среща и вместо да си търся шоколад, аз си се радвам на способността когато чуя гласа ти да затворя очи и за мъничко да залича всичкото разстояние, което ни дели в този миг.


Надявам се да съм успяла да те убедя, че начин има. Нищо, че все пак си е леко убийствен. Имайки на предвид другия вариант, в момента все едно съм в рая и несъвършенствата на всичко това са ми оцветени в красиви ярки цветове. Защото вече зная какво е да те изгубя. И всичко друго ми се струва прекрасно на фона на липсата, отсъствието, незнанието дали изобщо ще има присъствие...
Та, случващото се сега значи света за мен и има всичкия възможен смисъл. Защото ... (думите, които би трябвало да последват се казват, а не се пишат.)

Няма коментари: