03 януари, 2012

simply the best

I feel like me. And I feel like yours.


Трябва ми време. Сега е момента да спре, а то минава толкова бързо, че се опитвам да не пропусна нито една секунда.
Обикновено новата година значи ново начало. Всеки път я посрещам с идеята да променям света. А сега ми е продължение. Сбъдване на всички неказани думи и илюзии.
Прибирам се след полунощ. Градът е тих, нощта - студена, а аз горя.
Повтарям си, че ми е все едно, да става каквото ще, нищо няма да ми има... За да си повярвам поне мъничко. А знаеш по-добре от мен какво ми минава през ума, как с всяка секунда ми се иска да те гушна все по-силно и да не те пусна никога. Рисувам вечности в мислите си, събирам спомени, оставям следи. Страхът ми е изчезнал, защото в моя свят приказките са само в книгите и знам какво ще стане. Просто... Ще трябва да ми се напомня да дишам след тази седмица. И всички следващи.
Леглото ми се струва някак твърде голямо и се опитвам да се стопля с писане. Имам убийствената нужда да се наспя, а ме е страх да пропусна дори секунда от времето, прекарано тук с него. Рисувам си вечности по самата себе си с перманентен маркер. Не се научих да те забравям, няма и да се науча. И ако всичките изписани и премълчани думи бяха достатъчни, може би бих си получила приказката. А ако си пожелая вечност с теб, ще ми я сбъднеш ли?

Няма коментари: