15 февруари, 2012

Май приключих засега с рисуването. И след всичко казано на мен и от мен някъде на всичките бележки в телефона, хубаво е да започна да си вярвам. Чувствам се точно като себе си, което ще рече че е четири след полунощ (не буквално, а перманентно) и всичко си е както винаги е било. Вдъхновението ми пак си събра багажа и изчезна нанякъде. Сигурно има връзка с това, че самата дума не е от женски род, та липсата е обяснима. Денят беше дълъг, седмицата ми се струва безкрайна, а нетърпението все още го има. Не се тревожете, ще стигна където исках да съм, независимо как. Четвъртък явно се оказва любим ден на промените в ден, затова и го обичам толкова. Утре ще си имам цветни кичури и дано успея да оцветя и себе си, че всичко е придобило сив цвят. А и с такива слънца наоколо, просто е непростимо да съм толкова сива.
Нотки на оптимизъм, за които е виновно най-забавното слънце. Дори започнах и хората да наричам с хубави обръщения и рими.
И наистина ще започна да си пиша разни признаци и факти, що се отнася до моя милост и писането, пък и не само. Първо трябва обаче да се наспя, да ми мине безсънието за целта и да си свърша насъбралите се задачи. Искам малко време за мен, за да си изписвам спокойно всичките неща, за които имам да мрънкам и да прочета някоя хубава книга. Имам и адската идея, но не съм убедена, че ще я изпълня. Успокояващите думи на братовчед ми: "Ти поне знаеш какво искаш. Аз и това не знам." Това, че искам нещо не значи, че знам как ще го постигна. Пък аз искам много неща... Например синеоки, с тъмна коса... Шегувам се, не това имах предвид.
Ето и най-страхотния разговор, който имах на Свети Валентин с моята най-добра приятелка...

Тя: Как момче разбира, че е влюбено в момиче?
Аз: Как?
Тя: Като не иска веднага да си легне с нея. А как момиче разбира, че е влюбено в момче?
Аз: Нямам идея.
Тя: Когато иска веднага да си легне с него.
Аз: Значи аз съм влюбена в половината свят.

Мръсното ми (под)съзнание си няма друга работа, та обикновено разговорите ми винаги имат нотка на перверзия. I find it charming. Пък и това обяснява много.
Сега вече наистина отивам да сънувам. Не, по-скоро само да спя. Достатъчно сънувам кошмари наяве.

Няма коментари: