07 февруари, 2012

breathing by myself

Имам си снимка на заря на десктопа, при това от вечер, в която ми се сбъдваха желанията. И същата тази заря я гледах от огромния прозорец на седмия етаж, при това не сама. Струва ми се сякаш е било прекалено отдавна, някъде далеч във времето, а не само преди месец. Все едно съм сънувала всяка една секунда, после дълго време съм се опитвала да се събудя и вече най-сетне съм успяла. Друг е въпроса, че след събуждането започвам да си припомням наново съня, пък и ми трябва кафе, за да се събудя. А има вероятност да си се върна в леглото обратно при сънищата и после това със събуждането да се повтаря отново и отново.
Нямате си на идея колко ми се спи и съм изморена. Вече трета вечер си лягам в часовете след полунощ. Но все още се чувствам така, сякаш имам супер сили и мога да направя всичко. Все пак нямам против някой да ми стиска палци. А и обичам да си изпълнявам гениалните планове, особено когато имат повече условности и възможности за провал. Рискът от неизвестното.
Установявам, че ми харесва да бъда момичето, което не бяга, не строи стени и не гори мостове, а вместо не се предава и дава най-доброто от себе си за всичко, на което държи. За мъничко света е мой. Не точно както ми се иска да бъде, но все пак съм доволна, че започвам да си намирам сама смисъла, а покрай него и самата себе си. Къде точно намирам себе си не съм сигурна, но се случва. Има и липси, но и за тях ще се погрижа. Бих опитала и да се поправя, но без вредните навици нямаше да ми го има вдъхновението за всичките гениални планове. Пък и нали има там едни невидими нишки, които сама си направих в името на противоречивостта и моите няколко самоличности. Върнах хаоса в писането си, така че по-добре да заспивам, че ми остават само около пет часа сън.

Няма коментари: