22 февруари, 2012

Class act starts now

Имам вдъхновение за нова глупост. По-точно роля, която имам желанието да усвоя до такава степен, че самата аз да не знам кое е игра и кое е истина. Знам и как точно бих могла да започна въпросната глупост, но би било прекалено като за начало.
Отивам да се наспя и дано поне една вечер не сънувам нищо, че ми писна от странни сънища. Сигурно ако си лягах навреме и се наспивах нямаше да ги има. Бих попитала "от това по-зле има ли как да стане?", но не искам да предизвиквам съдбата, че все намира как да ми отговори подобаващо.
Да се върнем на ролите. Хубаво започнах да пиша подобна история. Онази с влака. Но втората част ми развали идеята, когато тя се върна.
А моята любима класна все намира какво да каже, за да ми върне вдъхновението и идиотската надежда с приказките. Днешният час по литература просто... Както и да е. Отива ми ужасно много да нося къса черна рокля и високи токчета. Млъквам, че хаотичното писане ми проваля идеята на поста. И ми напомнете да внимавам какво правя, преди неделя.

Няма коментари: