26 февруари, 2012

crazy and adorable

first of all - i'm crazy, second - it makes me adorable.

Не, аз в момента изобщо не се усмихвам като идиот. И нямам мръсно (под)съзнание. Ама никак! И почти не ми се иска по-бързо да дойде утре.
По дяволите, обичам подобни дни и денонощия и разни подобни. Защото не знам как ще го направя (каквото там е трябвало да направя), но го правя въпреки това, независимо колко неща ще се объркат и как ще ми иде да захвърля всичко по дяволите.
It's like there's rain all over me, and it keeps raining, and the sun is not even close to shining, but I'm standing here like an idiot, smiling over something quite simple, yet it just makes my day.
You know, there's something messed up in my brain or whatever, that makes me happy for stupid reasons, because of some other thing that makes me sad for all the reasons in the world. It's some kind of disorder, but I'm not sure if it has a name or something. Nope, it's not a rebound. I'd know if it was. It's close, but I try to look at it in a clear way and it's just something that makes me happy. I don't want it to be anything more than that. First, because I've become quite uncapable of handling more serious relationships, and second - it's quite impossible. No, I'm not being a pessimist. Plus, I don't wanna cross a line. I just want to have fun and so I am, smiling like an idiot and talking about it.
Anyway, от български го обърнах на английски, а сега отивам да спя, за да дойде утре. И дано имам после какво да разказвам. София, липсвах ли ти? Не се тревожи, за малко пак ще ми се радваш. Пък и аз на теб.

1 коментар:

Lollidella каза...

Трябва да пазим хората [нещата], които ни правят щастливи.. всичко останало е заменимо .... ^_^