03 февруари, 2012

crushed and created


Един ден смесване на илюзии ми, при това нарочно, ми беше достатъчен, за да ми стане ясно. Това, че се опитвам да направя невъзможното, не се отказвам и имам склонността да се привързвам не ме превръща в глупачка. Добре де, може би малко. Но също значи, че съм силна и се боря за онова, което искам и в което вярвам.
Не градя стени, не горя мостове, не чертая граници, не бягам. Едва сега ми става ясно какво имаше на предвид Теди, като ми каза да се замисля. За Тъмния ангел не знам, но аз наистина имам огън в сърцето си. Не напразно имаше време, в което се пишех Natural Disaster. И няма нищо лошо в това, че ме е грижа, дори когато е в единствено число. Добре де, мъничко не е забавно, но грешката ми е единствено, че не зная кога да спра. А ако знаех, нямаше да съм аз. Това, че понякога някой ми липсва не е най-прекрасното усещане на света, но значи, че съм обичала и принадлежала. А след всичките сбогувания не искам да ме е страх от новите срещи. Всъщност в момента ме е страх да не забравя, да не си изгубя желанието да имам света и да не изгубя каквото е останало от мен. По-скоро каквото съм успяла да намеря след ден на илюзии.


Знам точно къде искам да отида и какво искам да направя. Говоря съвсем символично без подтекстове. С четири думи - какво искам да постигна. Искам обаче да съм сигурна, че като стигна там, няма да искам да се върна обратно. Не казвам, че няма да има значение. Винаги ще има. И винаги ще си искам приказката, но не си я представям точно така. Защото ми липсваш, а така и не усетих аз да липсвам на теб. От тук и извода, че от време на време наистина се превръщам в глупаче, вярващо на приказки.
Милита, ако четеш това, да знаеш, че беше права. Намерих доказателства из спомените си, че са се случвали разни подобни неща и на мен. От там и оптимизма да посветя деня на илюзии, в идеята да им повярвам. Може би трябва да започна и да пиша по тях, защото ми се струват като интересно предизвикателство. Благодаря, че ми каза да изгледам филма и да не го приемам за пълна глупост. Дори ще си позволя да цитирам едни от любимите ми твои думи:
"Моли се да не ме поискаш, когато се намеря.
Защото тогава си припомням цената си.
Защото тогава ставам най-прекрасна, най-неустоима, най-ничия."
- Millita
Честно казано, най-любима съм на себе си, когато съм ничия. Защото когато съм влюбена и щастлива не мога да пиша. А и съм най-любима, когато пиша. Тогава имам смисъл сама за себе си.
Всички са взели да се побъркват между дилемата дали ще празнуват Свети Валентин или Трифон Зарезан. На мен ми се струва достатъчна идеята, че има нещо за празнуване. Не се тревожете, ще намеря на романтичката в себе си достатъчно шоколад и алкохол, та да не прави особена разлика между двата празника. Или може би ще си направя филмов ден и ще изгледам "Тетрадката", "Незабравимата", "Мулен Руж" и всякакви подобни филми. Или вместо това ще си сваля някой трилър. По-добре да се страхувам, отколкото да плача на всяка сладникава сцена.
Предстои смяна на дизайна на блога. Трябват ми промяна и вдъхновение. Муше, напомняй ми какво ти обещах, когато си забравя и започна да мрънкам и да се чудя каква глупост да измисля. Сега е време за хубави и усмихнати сънища, защото утре ме чака ден на писане и създаване на нови илюзии.

Няма коментари: