13 февруари, 2012

epic fail

Обещавам, че ако намеря Купидон, ще му се случи такава случка, че дълго време няма да иска ни лък, ни стрела да види. Като ме е видял и е взел снайпера, пък после е стрелял докато не са му свършили патроните... на всичките няколко пълнителя.
Опитвам се наистина да вярвам и да не се отказвам. Опитвам се да преобърна света, а съдбата седи и ми се смее отсреща с думите: "Продължавай да опитваш, но последната дума винаги е моя."
Знам, трябва да дишам и да мисля позитивно. Ама позитивното мислене, писане, говорене ми разказва играта малко повече от негативното. Знам, спирам се. Просто имам нужда от цигара, от шоколад, от един ден гледане на сладникави филми, след които да прегръщам одеялото. И този ден е утре. А после отивам на фризьор, правя си цветни кичури и полагам клетва, че това ми е последната глупост, която дори не се брои за подобна. Стискайте палци да затворят пътя примерно или нещо подобно и много ще ви обичам. Никак не звучи позитивно, но на мен ми се струва страхотно. Млъквам, че пак имам желанието да кажа повече, отколкото имам право. Ако проклетата червена връв си седи на мястото и не се къса, а само се заплита, все някога ще й намерим края. Всичко ще се оправи. Просто една седмица абстиненция и евентуално получаване на желаната доза ме води до нова вълна пристрастяване.


А всички са се побъркали по предстоящите празници. "Утре е еди-кой-си ден. Харесай, ако не ти пука." Ехо, ако не Ви пукаше, нямаше да пишете. Реалност - пука ни. Иначе нямаше да пишем един куп глупости къде ли не, за да си излеем всичките думи и да нямаме нищо за казване. И колкото и да ги пишем, докато не се кажат нямат особено значение. При това на точните хора. Има обаче един проблем. Ние можем да обичаме когото си поискаме (зависи от стрелата на онова летящото зло Купидон), но хората, които обичаме имат същото право. Тук идва частта, в която смятам да замълча и да се върна към илюзиите. Реалността да върви по дяволите. Време за заместител в никотинов вариант.

2 коментара:

Elphaba каза...

"И колкото и да ги пишем, докато не се кажат нямат особено значение. При това на точните хора."
Да, по дяволите.

Raindrop. каза...

"За някои утре е Св. Валентин, а за мен е просто вторник". Колко пъти го видях това, не е истина. Добре, като е само вторник, защо си го пишат за статус? Всеки вторник ли отбелязват по този начин?
И отново, някои болезнени истини си отбелязала.. А тъпата червена нишка, дето ми се е замотала не само около малкото пръстче, ами и около сърцето, да вземе да ме пуска вече...
Честит празник (на любовта, виното, каквото си избереш (: )