14 февруари, 2012

Happy V-Day!

and in my case V stands for Vodka.


Обикновено имам много за казване. Но не и днес. А още е само вторник. И пак вали. Не, не навън. Спи ми се толкова много, а усещам как и тази вечер ще има безсъние.
And I'm obviously pretty easy to get over. And it wasn't really much of anything.
Съвсем спокойно мога доволно да си унищожа собствения подарък за празника. На теория. Но ме е жал за цветовете, написаното и идеята. Все си мисля, че по-повредена от това няма накъде да стана и се намира нещо, което да ми докаже обратното.
Никой няма право да знае какво ми е на мен. С едно единствено изключение.
Сега остана да започвам да пращам всичко по дяволите. И не, няма да искам да се върна. Трябва само да разбера къде точно искам да стигна.
Крайно време е да лиша блога от присъствието си и да не заразявам с лошото си настроение.
И официално приключих с измислянето на приказки и опитите да ги превърна в реалност.

p.s. Чудя се единствено кое е по-добре - да оставя думите си неизречени, знаейки че няма да променят нищо или да ги кажа въпреки това... просто за да са казани.

1 коментар:

Ноември каза...

и аз се чудя.. има ли смисъл да изричам думи, които нямат никакво значение за този, към когото са отправени.. и когато той не иска да ги чуе..
..но от друга страна, какво губя? нямам нищо вече..раздадох себе си и останах една сбирщина от неизречени думи, които биха могли да покрият света..
дали ще говоря или ще мълча..нищо не бих могла да променя и безсилието е това, което най-много ме тормози..