10 февруари, 2012

in theory

"-Пролетта ще ме стопли. - повтарям с тих глас. Обгръщам себе си с ръце, където някой преди оставил е следи по мен, в мен, навсякъде. Зная, че не пролетта е решението, нито студенината е проблема."
-ноември 2011

Започвам да се чудя защо като знам отговорите на толкова въпроси, винаги питам някой друг какво да правя или какво би направил на мое място. На теория знам всичко, а на практика се превръщам в глупачка всеки следващ път. После си припомням, че теорията не включва конкретни лица и събития и започва да ми става ясно - пристрастна съм. Спрямо случващото се, спрямо действията и решенията си.
Колкото повече пиша в новия блог, толкова повече усещам близост, която досега ми е липсвала. Чувствам се свободна да пиша така, както тук не бих могла. Защото по някакъв странен начин държа мислите да си останат само за мен, сякаш ако някой друг ги прочете, ще си изгубят магията. Пък и не само мислите, спомените също.
Не ми се получава да раздалеча този блог от писаното в другия. Приключих с част от писането на думи. Сега ще търся други такива и граматика, които да си припомня, за да продължа с подготовката за изпитите. Ако имах шанса да върна времето назад, бих искала да е ноември. Бях си покрила липсите с илюзии. Не обичам ноември, но този беше изключение. Бих поискала и друго, но не искам да прекалявам. А и вече изписах прекалено много, така че най-добре да отивам при сънищата и дано не са страшни като снощи.

Няма коментари: