24 февруари, 2012

the more the less

Вика му се вманиаченост. Проявява се при липса на хаотичност, носене на ластичка и липса на сън. Някой няма ли да ми изключи копчето, за да се спра с откачените си мисли и идеи? Вредни са. Прекалено вредни и леко убийствени. Развалят ми ролята. И наистина трябва да си наложа и контрол над това, за което говоря.
and the more I see the less I like.
Свалях си разни албуми днес, та сега в ума ми изплуват запомнените текстове на някои песни. С Мушето установихме къде ми е грешката. Но това е една от откачените мисли и нелепата нужда да се вманиачавам от едно нещо в друго. Пък аз нея адски много я обичам, когато ми пише по бележките в джоба думички, които да повтарям по най-идиотския начин и накрая да вземат да се сбъднат.
Трябва да си намеря копчетата за изключване на мисли, думи, музика. Всъщност с мислите вече постигаме разбирателство чрез ластичката. Но ако за всяко нещо трябва да нося ластичка...
Нека го направим така - първо мислите, после думите. Това с музиката дори няма да се опитвам да го поправям. Просто си има песни, които не мога да изслушам. Отдавна съм установила, че просто или казват твърде много или съм ги слушала преди или с някого и затова ги пазя, но не ги пускам. Като кутиите със спомени на дъното на гардероба - трябва да ги има, но няма да мога да ги разглеждам всеки ден. То почти и не съм ги разглеждала, но по-добре да не го правя. С тая вманиаченост само ще си създам още неприятности и сложни неща, а не ми се мисли. Всъщност и нищо не ми се прави. След най-страхотния постер на света, който ще се присъедини към нещата в гардероба и провалената изненада с панделката и адския надпис мисля, че се изчерпах по всички възможни начини. Изобщо не ми се занимава с всякакъв вид проблемни взаимоотношения. Дори не мога да се ядосам, че от групата останахме само аз и братовчед ми. Ако започна да обръщам специално внимание на всяко случващо се негативно нещо, ще има да пиша мрънкащи постове през две минути. То не, че и сега не мрънкам, но по-скоро разсъждавам сама за себе си, отколкото имам за цел да всявам лошо настроение.
Пък и си имам усмихващо нещо. Знам къде са границите, за да си го запазя като усмихващо и смятам да ги спазвам. Просто имам нужда от ново усмихващо нещо, което да ми прекъсне страничния ефект от всичките февруарски глупости, изразяващ се в споменатата по-горе вманиаченост. Пък и то е като ... заместител на негативното. Нещо в съзнанието ми е дало накъсо и се е задействала автоматичната реакция да го поправя с каквото намеря най-бързо. Най-лошото в случая е, че вече съм си намерила идеалното оправдание да залича границите. Но не, ще си пазя усмихващото нещо дори от самата себе си. Усмихващите неща трябва да бъдат пазени, защото иначе бързо ще си изгубят усмихващата способност, а моя милост вече е провалила достатъчни подобни усмихващи неща. Може да е било несъзнателно или частично, но в края на деня причините остават без значение, на фона на сторените действия.

1 коментар:

Assya Svetozarova каза...

Колко ми е познато това с кутиите и с песните.Дълго време отказвам да слушам такива,каквито ми напомнят на нещо лошо,но установих,че може би повторението на чувството,на изживяването,всъщност ме прави по-силна.Гушкам тее! :)