21 февруари, 2012

The new me is better...

..She doesn't even try to care.

Имам си нов месец, който да не обичам. Започва с "Ф" и завършва на "евруари". Боята, която трябваше да ми оцвети кичурите сини нищичко не направи и сега съм леко разочарована. Пък и така като е тръгнало...


Уговарям си срещи с литературни герои. Срещам ги в съзнанието си, за да им се радвам и да ги наблюдавам тихичко, за да мога после да изпиша техните преживявания върху лист хартия. Все части от процесът на самопоправяне, който съм започнала от известно време насам. Не съм убедена, че е точно поправяне или по-скоро проява на повреденост, но няма особено значение.
Забравих - имам най-страхотният братовчед на света! Може да ме дразни с постоянното си пеене и да се караме за глупости, но винаги сме заедно за сериозните моменти. Пък особено днес толкова ме зарадва с думите си, че ако не беше на доста километри разстояние от мен щях да го гушна хубаво. Стискаме му палци на изпита утре и ще си получи прегръдката като се прибере, за да ми разкаже колко хубаво си е прекарал тази вечер.
Сега имам нужда да заспя... Да се събудя и да заспя... да се събудя и да е март. Далеч от студеното време и новият ми нелюбим месец. При пролетното време и топлината. Може и да успее да ме стопли. Самият факт, че го казвам си има едно особено значение. Установявам, че мога да греша за прекалено много неща, при това нарочно. Ако не друго, то илюзиите ще ме повредят съвсем. Та май ми е крайно време да започна да пращам всичко по дяволите. Защото ми писна от илюзии, повредености, музика, неизписани думи и следи. Отивам да си сънувам тъмния ангел и да чакам март. И предусещам смяна на облика на блога, но има време и за това.

Няма коментари: