25 февруари, 2012

perfectly

Тайничко напомняне за най-нелепото и иронично съвпадение на света. Вече почти не си ползвам ластичката, защото не ми се налага. Не съм си забравила за замъка с многото стаи, всяка от които ще си има отделно предназначение. И всичките домашни любимци - кучето Стаматчо, двете котки, костенурките, рибките, чиито имена така и няма да запомним. Обещанието, че ако стигна пак до Варна ще се качим на онова влакче. И пожеланието от онази вечер за подаръка с панделките.
Казано простичко ми липсват дългите разговори до 4 след полунощ, когато можехме да си говорим за всичко. И когато си четяхме мислите на всяка втора дума. Повтаряше ми, че ще успея да напиша книгата и постоянно ме питаше какво се случва и докъде съм. Вярваше, че все някога ще я напиша дори когато самата аз не си вярвах. Бяло и лилаво, детската снимка, Satisfy you, докато караш по магистралата. Все неща, които са ми останали като щастливи мисли от многото спомени, закачки и незабравими мигове. Честит рожден ден, дите. Благодаря ти, че те има! Май с това трябваше да започна, но хубавите моменти ми попречиха да се сетя какво точно бях започнала да пиша.
Установявам, че имам достатъчно слънчица около себе си, на които да се радвам. Нищо, че все още понякога стоя навън и си чакам дъжда.

Няма коментари: