20 февруари, 2012

same old story ever told

Налегнало ме е мълчание. Не ми се говори и не ми се пише Поне не тук, защото не искам да мрънкам и да Ви заразявам с негативното си настроение. Затова си имам малка синя тетрадка, в която да пиша преди да заспя. Последният път, когато пишех в подобна синя тетрадка се появи идеята за Тъмния ангел, пък и имах оригинал, по който да си го представям.
Събота вечер се бяхме събрали с компанията, но май не само на мен ми липсва настроението. Поне имаше водка. После се прибрах самичка в четири след полунощ и вдишвайки студения въздух заедно с цигарения дим, имах време да си припомня кога за последно ми се беше случвало подобно нещо.
Неделя беше ден на подреждане. Когато започна да подреждам, значи наистина ми има нещо, защото се случва веднъж на месеца. А в последно време подреждам почти всяка седмица.
Всичко е тръгнало да се обърква. Абсолютно всичко! Да, най-оптимистично си повтарям, че всичко ще се оправи, ще си намеря рокля за снимките, ще си изкараме хубаво в София, тази седмица ще е хубава, не като миналата. Резултатът е, че все още нямам рокля за снимките и плановете за София се промениха в последния момент. Все още не мога да реша дали това е хубаво или не. Принципно не ми пречи, но обикновено когато реша как трябва да стане дадено нещо и после то не стане точно така, не мога да не отделя малко време, за да мрънкам и да го осмисля.
Имам проект за оправяне, книга за писане, думи за учене и дано скоро не ми се изчерпат заниманията. Поне си намерих нова група с най-страхотните песни на света след останалите ми любими - Adelitas way.


И да, точно такава история искам и аз да напиша. Такива истории обичам да чета, да гледам, да си представям. Установявам и нещо друго - всеки е способен да каже каквото и да било, стига да получи онова, което иска. Имам си жив пример, който често ми разказва какво е казал и да направил, за да излъже, че "не е само това". Това е. Винаги е това. Просто имаме нещо сбъркано, което ни кара да вярваме, че можем да променяме света с думите и чувствата си. А моя милост не е изключение от правилото. Когато трябва да постигна нещо, мога да кажа всичко. Когато на мен ми го казват и знам, че е лъжа, вярвам. Защото и аз имам нещо сбъркано в себе си, каращо ме да си мисля, че с думите и чувствата си ще променя света. Трябваше да съм научила нещо за всичко време, прекарано в писане. Пък и обикновено като се случи веднъж е грешка. После вече си е чист и свободен личен избор. Ако можеше и да достигам до подобни изводи по-рано, всичко щеше да е идеално. С една дума - мрън. Сега следва доза шоколад, после малко никотин и писане за десерт - звучи ми като едно стъпало по-близко до рая.

Няма коментари: