12 февруари, 2012

sky is the limit

Сънуваният ми постер е почти готов и е по-хубав отколкото си го представях. Остава само да му сложа няколко снимки и думички за по-силен смисъл. Мисля, че без да искам си направих страхотен подарък за предстоящия влюбен празник. Все пак фактът, че няма с кого да празнувам не значи, че не съм от влюбените... и дори загубените. Смятам да си подаря и много кексчета и сладкиши, за да има какво да похапвам, докато гледам сладникави филми.
Припомних си набързо колко обичам да минавам на червено и да си минавам границите. Сега съм щастлива, че го направих и се чувствам повече себе си от всякога за последните няколко дни.
Добре, няма да го приемам лично. Сега ми е време за сън. И нетърпението ще ме побърка. Трябва да си измисля нова творческа задача, да намеря място на постера, да продължа с преговора на английската граматика. Сетих се - ще си изпълня идеята с правенето на календар. Обикновено след всеки ден си пиша бележка на телефона с най-важното, което се е случило и дали денят е бил хубав или лош. После си ги пренасях на календара, но сега такъв нямам, та ще взема да си направя, защото календарът на "Браво" за 2012 не позволява много писане, а аз обичам да се обяснявам. Щях да си лягам, знам. Лека нощ!

Няма коментари: