12 февруари, 2012

something about it

Получих си зелената светлина. Или по-скоро на майка ми започна да и омръзва да се караме и да ми казва "не". Не мога обаче да си обясня защо се чувствам като криминално проявена, бягаща от властите. Все едно съм направила нещо изключително лошо. Все едно не е било истински зелена светлина, а съм минала на червено пред погледа на няколко патрулки. В ума ми звънят аларми и предупредителни знаци, които предполагам съвсем скоро ще игнорирам, когато им намеря кода и ги спра.
Най-нелепото е, че бях убедена, че ще си получа зелената светлина. Не си мислех "ако стане", а "когато стане". Оставям разсъжданията за след като говоря с най-добрата си приятелка, изпия си кафето и си изпуша цигарата.

Няма коментари: