13 февруари, 2012

wishes must come with rules

Малко се вживявам в ролята си на малко детенце с магическа пръчица. Решавам, че искам нещо да стане и после се чудя как е станало. Пропускам обаче да предвидя няколко стъпки и идва момента, в който се чудя къде попаднах. Така гениалният ми план пак се оказва провален, при това от самата мен и желанието не просто да наглася нещата, а да си ги направя идеални. При това си легнах само за няколко часа днес и се събудих в съвсем друга реалност, където пак трябва да намирам решения и да си оправям сама бъркотията.
Няма и кой да ми вземе магическата пръчица. Пък и братовчед ми има право. Ако света е черно - бял, защо го усложняваме с всички други цветове? Защото сивото е скучна комбинация. Защото нищо не е просто черно или просто бяло. Винаги има някакви невъобразими смески от цветове, за които дори си нямаме и на понятие.
Все пак трябва да се има на предвид, че винаги успявам да усложня нещата. И установявам, че не за всичко си има упътвания, хората не вървят с предупредителни табели за постъпките си и голяма част от грешките и последиците от тях си ги правим сами. Поне аз сама си го правя такова цветно и сложно, достигащо до крайности. Моето лично проклятие - никога не се отказвам. Освен когато ... Предстои да разберем кога. :)
Започвам да разбирам израза "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне." Отивам да си приема нужната доза никотин, за да си променя желанията и да поправя вече изпълнените. Всъщност трябва да си съчетая желанията с разума, за да имат поне малко смисъл, май. Нищо, ще го измисля. Стискайте палци!

1 коментар:

caribiana каза...

"Така гениалният ми план пак се оказва провален, при това от самата мен и желанието не просто да наглася нещата, а да си ги направя идеални."
нндааа...абе да ти кажа, на толкова места откривам при тебе едно мое по-добро аз, което през последната година и малко поизгубих, обаче това с гениалните планове и още по-гениалното им проваляне все още го владея. Така че ти стискам палци с всички сили :)