06 февруари, 2012

the world belongs to me!

Онази вечер изгледах пак филма "Тетрадката" и се съгласих с една от многото си размисли. Интересните сънища вече не са толкова много, пък и майка ми ме събуди, преди да видя края на последния. Установявам, че нито заслужавам приказка, нито принц. Защото принц има, но не съм неговата принцеса и не това е моята приказка.
Исках да не оставам без занимание и си натрупах прилично количество задачки чак до края на месеца.
Първо трябва да си преправя атомния модел за утре, за да го предам на госпожата по физика. После трябва да се запозная отблизо с границите на фунkции, иначе има опасност да не завърша по математика. Организирането на екскурзия до София също е моя лична отговорност, та се продължава със събирането на пари и декларации. И случайно се записах по СИП - Свят и личност с идеята, че някак трябва и там да завърша и сега ще се занимавам с държавите от ЕС. Добавям и писането на проект и явяването на олимпиадата по Свят и личност. А също и олимпиадата по английски език този четвъртък, после следващата по литература към края на месеца. Много ли ви се струват?
Има и още. Ще се занимавам допълнително с английски и български език, за да си подготвя каквото ми трябва за матурите и изпитите. Исках да си реализирам и една идея за форум за лично творчество, но за нея първо ще ми трябват доброволци и второ - много работа и нерви докато започне да действа както си го представям. Трябва също и да си изнамеря рокля за снимките, които ще са на 29-ти. Пък да не говорим и за роклята за бала, обувки, прически... Тях ги оставям за март. Имах идея и да си направя няколко тетрадки за различни неща. Ще се опитам да ги задействам. И да не забравя - позитивно мислене. Това ми е един от приоритетите. Не да си създавам илюзии, а просто да вярвам, че всичко ще се оправи и ще си дойде на мястото. Пък и той онзи мечтател ще ме понаучи как точно да го прилагам това позитивно мислене като се събираме, за да учим заедно английски език.
Не си мислете, че се оплаквам. Точно в този миг света ми принадлежи и няма нищичко, което да може да ме спре.


След всичко казано май ми е време да зарежа писането и да започвам да действам, но първо - кафенце с цигара. И не се тревожете за вдъхновението ми. И то ще се появи съвсем скоро с някоя убийствена идея за нова книга. То вече имам няколко, но се иска писане и пълно отдаване само на това, а скоро няма да е. Обещавам (може и да ми го напомняте), че до лятото поне ще се опитам да довърша книгата за Тъмния ангел, а ако не успея, поне да понапиша значителна част от нея.

Няма коментари: