12 март, 2012

Alive

Къде си бил досега? За да ми обърнеш света наопаки и някак си всичко да си дойде на мястото. Толкова е перфектно, че ме е страх да не го разваля. Толкова е приказно, че все още не мога да го осъзная напълно.
И трябваше да ми се напомня как се диша, но от вълнение. Понякога наистина предизвиквам съдбата с думите си. Затова и си получих контролния тест. Установявам, че не съм се поправила напълно, но ще отнеме малко време и това да стане. Освен това всичко хубаво от преди се е превърнало в отрицателно. И адски много ме е страх да се надявам, да правя планове и да не объркам нещо. А ти разбираш всичко това, защото не се е случило само на мен.

На шега ми казваш, че май ми е харесало в София.

В отговор те целувам и ти казвам, че причината си ти.

Знам, че е доста страшничко. Ако мислех, че имаше и най-малката вероятност да те нараня заради някой друг, нямаше да позволя нищичко да се случи между нас. Просто всичко се случва прекалено бързо и не ми стига времето да осъзная всяко едно нещо, преди да се появи следващото. Знам единствено, че заради теб си намерих усмивката, смелостта и започнах да си губя писането.
Нишката е скъсана, последните следи са привидно заличени, а разните там детайли принадлежат на синята кутия в гардероба. Как обаче да се справя с проклетия страх? Вероятно затова ми е прекалено приказно и нереално. Страх ме е, че ако повярвам дори за мъничко ще се окаже просто приказка.
Знам, негативните мисли да вървят по дяволите! Просто... Вероятно първо трябва да се наспя, а после да пиша.

Няма коментари: