05 март, 2012

can't get enough ^^

Обожавам разговорите с момчета, включващи обмяна на гледни точки и обяснения зад дадено действие. Светът придобива нови измерения, които мога засега да наблюдавам само отдалеч, без да успявам да видя всичко ясно.
Тръгвам аз да му говоря за септември, а той ми казва, че тогава ще пишем книга. Никой обаче освен моето Муше не може да разгадае смисъла на любимата ми татуировка, която утре става на цели пет месеца. Всеки един детайл си е на мястото и няма нищо "просто така". Очевидното е ясно и може да се разчете. За останалото обаче знаем само ние двечките (с небиологичната ми, но най-истинска и любима сестра). Обичливо ми е, ако не е станало ясно.
Ако взема един лист, разделя го на две и започна да пиша, ще се получи интересно писане. Започнала съм да си задавам въпроса "Защо го правя?" след всяка измислена идея, преди да я превърна в действие. Дори мисля, че е добра идея да започна и това да записвам. Установявам, че неща, които до съвсем скоро правих по навик без дори да се замисля вече ги няма в денонощията ми. Чудно е, че дори не съм им усетила липсата. Това е хубаво нещо - има надежда за мен.
И все пак, слънчево дете такова, приказката ти си я бива. Някой ден евентуално бих ти позволила да я разказваш на децата ми, ако вземе, че се сбъдне. Но съм почти убедена, че бих направила всичко по силите си това да не се случи. Защото някъде по пътя се спрях с глупостите. Остава само да си изясня причините зад действията и да премина още няколко подобни теста, когато времето и мястото няма да ми се струват неправилни, а дори напротив - точно там и тогава ще искам да бъда. Заедно с всичките планове, музика, разговори, прибирания рано сутринта и прилични количества алкохол, които да превръщат изживяванията в интересни и незабравими.

Няма коментари: