14 март, 2012

finally found ya

Почти бях повярвала, че когато се появи принца, аз вече няма да съм принцесата за него. Оказва се, че именно той ще ме превърне отново в принцеса. Спира ми дъха само с думите си. Изрича всичките неща, които някога съм искала да чуя. Усмихвам се глупаво цял ден, дори в часовете по математика и причината за това пак е той. Защото самият той носи следи по себе си и понякога по-добре от мен разбира какво ми минава през ума. Изпитва същите несигурност и страх, които ми измъчват съзнанието от време на време. Но ние не се крием, не бягаме, не си отиваме, а оставаме. И можем да докажем на всички, че всичко е възможно.
Установявам, че алармите в ума ми продължават да действат, но имаш способността да ми разбиеш защитите без дори да се опитваш прекалено много. Защото за едно момиче (и особено за мен) няма нищо по-хубаво от това да чуе как момчето до нея вече си представя части от бъдещето с нея. А аз принадлежа на твоите планове. Искаш ме в бъдещето си. Искаш също като мен да дадеш всичко от себе си, но този път да си струва.
Бях успяла да си разделя реалността на няколко отделни, в които определи неща се знаеха, други се скриваха, трети се променяха, за да звучат по-добре. Което от своя страна си има леко убийствен ефект. А сега някак си успях пак да ги слея в едно и ... Щастливо ми е! То затова и не и се получава писането.

1 коментар:

sunlight. каза...

Принцесо, пожелавам ти повече време да не ти се получава писането. <3