02 март, 2012

finally myself

Най-сетне! Finally! Казах го в минало време. Всичките неща, които ми казаха Теди и Мушето, пък и не само те, най-сетне имат смисъл за самата мен и не са просто думи, с които ще се съглася, но които ще пренебрегна заради собствената си нелепа глупост. И както казах, дано само ми стигнат ангелите в случай, че се случим на някое кръстовище по едно и също време.
Припомних си малка част от съня си снощи. Пак на кръстовище и разговор, състоящ се от няколко реплики. Помня, че нещо в думите му не беше наред. Опита да се извини, а после да ме прегърне, но се дръпнах, знаейки че ще се разплача като малко дете. Казах, че не мога да се справя пак с това и той си отиде. Не съм убедена дали не го последвах или просто си мислех да го сторя. Но беше просто сън, за който се сетих едва, когато пак ще отивам при сънищата. Дано е вярна теорията за сънуваното. Защото е крайно време за смяна на ролите. И не ми е нужна нова роля. Имам си смисъл, обичливост, днес дори подскачах доволно. Всичко си идва на мястото. Жалко само, че ми отне толкова много време, за да ми просветне. Най-сетне!

Няма коментари: