01 март, 2012

i got there.

Отнема ми малко повече от необходимото време, за да ми просветне, че вече съм достигнала момента, в който вече не искам да се връщам, нито нещо да се случва, нито да има значение. Защото се случи този път да танцувам и да не си мисля, че съм объркала мястото и времето, пък и човека. Бях точно където трябва и която трябва - щастлива и себе си. И не ми отне всичките сили на света да го постигна. Дори не се наложи да правя много.
Установявам, че не винаги е необходимо да обръщам света, защото хората, които имат значение вече ще са го направили. Или поне няма да ми се наложи да се справям сама с всичките сложности, а с мъничко помощ нищо не е прекалено убийствено и сложно.
Тестът беше преминат успешно. Намерих се... И себе си онова нещо оставеното някъде си. Остава само да започнем с правилното функциониране.
Единственият ми проблем сега е, че се съмнявам прекалено много. Благодаря (най-саркастично) за което. Съмнявам се в думи и действия, търся скрити зад тях значения и очаквам всеки да направи нещо, с което още повече да ме повреди и отчая от хората, за да мога все повече да заобичам животните. Накратко защитите ми са с нови нива на ефективност и предпазливост, което мъничко ме притеснява. Не искам да се съмнявам във всичко и всеки. Всъщност имам нещо конкретно на предвид, за което не искам да се съмнявам. Може и липсата на сън да има нещо общо с подобни размисли, но не е само тя. От друга страна е хубаво да усещам наличието на действащи защити и аларми.
И благодаря за стената, построена от другия край на един от мостовете, който особено често обичам да минавам. Вече няма и къде да ида, така че паля огъня и го оставям да изгори, заедно с всички мънички нишки, червени кончета и каквото още е имало там.
Най-сетне се чувствам свободна, дишането не ми е проблем и се справям без ластичката. Трябва само да внимавам със строенето на нови мостове и пак имам онова конкретно нещо в ума си. Надявам се защитите ми ще издържат по-дълго време този път. След последното им изключване все още има прекалено много изпочупени и повредени неща, но надявам се ще ми стигне времето да ги поправя, преди следващото нахлуване с взлом. Ако изобщо мога пак да се справя с подобно такова. Затова нека ги има съмненията и алармите след всяка дума и всяко действие. По-добре да се съмнявам, отколкото после да се чудя къде съм се изгубила и къде (по дяволите) да се намеря.
И вече спрях да лъжа себе си, защото повтаряната лъжа се превърна в истина. Не казвам, че няма следи. Но само толкова. Пък и отдавна са изгубили значението си. Могат единствено да ми служат за предупредителни знаци следващият път, когато реша да преобръщам света, за да поставя под въпрос причините за тази си идея и желанието зад нея.

Няма коментари: