06 март, 2012

no right at all

Когато вземе да се получава така, че аз говоря на теб, а ти ме слушаш, но отговаряш с кимване или съгласяване без никаква проява на интерес, на мен ми минава желанието да говоря. Слушаш, но не чуваш, тук си, а все едно не си. И първо съм виновна, а за причините да направя нещо не се търси информация. В такъв случай си губиш правото да даваш мнения и съвети, защото не си човека, на когото да казвам всичко, а този, от когото ми се налага да крия най-важните неща. Истината трябва да бъде премерена и в допустими граници, пък дори и малко променена, за да си спестя излишни разговори, в които ще съм виновна без доказване на противното.
Част от всичките ми желания да избягам не бяха заради посоката на бягството, а заради самата идея да не съм наблизо, за да трябва да премълчавам нещата, които са имали най-голямо значение. Така се превърна в човекът, пред когото трябва да скривам доста детайли около случващото се. Вместо да ме разбереш и да ми кажеш кое е правилно и кое не, трябва да слушам лекции за това какво страшно нещо съм направила (примерно казано). Може би ако не исках да избягам, нямаше и да си намеря посока за бягството. Сигурно и нямаше да ги има крайностите и ходенето по ръба, просто защото е забавно.
От друга страна... За хубавите неща се искат отделни постове, пък и за момента няма да ми стигнат думите. Просто стискам палци и ще се справиш!

random thought:
-How can you be both the best and the worst thing that ever happened to me?

Няма коментари: