21 март, 2012

stereo heart

Грешното се превърна в правилно. Тишината в думи, музиката в спомени, илюзиите в забравен сън, а аз и той имаме всичкия смисъл на света. Държа да се подчертае множественото число.
За отрицателно време се превърна в човека, с когото искам да говоря дори когато нямам нищо за казване. Четем си мислите, допълваме си думите и мога да подредя цяла колекция от усмихващи неща у него, които ме очароват всеки път. И вече искам да си зарежа лошите навици. Най-вече пушенето, защото от другите се спасих. Или по-скоро той ме спаси.
Нямам търпение да си прекарваме дните заедно не само по телефона и в скайп. На мен вече ми е лято, а той е слънцето.
Използваш думи, които обикновено казвам аз и после твърдиш, че аз съм ти ги взела. Понякога ставаме толкова романтични, влюбени и сладки, че репликите ни трябва да бъдат използвани във филми. Искаш да ме наричаш по оригинален начин, защото съм специална за теб. Казвам ти, че дори и най-голямото клише ще звучи страхотно, щом си го казал ти. Идея си нямаш колко сладко изричаш името ми. Впрочем, никой не ме нарича точно по този начин и това го прави още по-очарователно. Има ли смисъл да казвам колко обожавам съобщенията за лека нощ, след като преди секунди вече си ми го написал в скайп.
Има нещо адски очарователно в това да бъда твоето вдъхновение. Мъничко е плашещо, че се чувам повече с теб, отколкото с най-добрата си приятелка, но съм убедена, че скоро ще си наваксаме пропуснатите разговори с нея. А с теб всичките целувки и множество думи, които не принадлежат на интернет пространството.
Ако трябва и да бъда честна... Не ме е страх, че ти ще направиш нещо, което да ме нарани. На теб имам повече доверие, отколкото на самата себе си. Повредите са ми в повече. А и 2012 е годината, когато 26-ти март е отново понеделник и това си има едно смислово значение само за мен. Всичко е толкова приказно и истинско, а аз съвсем скоро се събудих от последните си сбъднати кошмари. Ще го осъзная, когато се видим отново и си забравя как се диша, защото ще съм заета да те целувам. Все пак, имайки на предвид всичко досега си има една здравословна доза страх, която съвсем скоро ще заличиш изцяло.
А докато седим на пейката в парка и си говорим за всичко, което се е случило през последните пет години, установяваме колко сме пораснали и колко още неща ще ни се случат. Не знаем къде отиваме и къде ще стигнем, нито кой ще е до нас, когато най-сетне открием пътя и достигнем мястото. Научили сме какво е приятелство, любов, разбито сърце, предателство, прошка, истина, лъжа... Наранили сме, наранили са ни... Обичали сме, обичали са ни...
Да си призная, не очаквах нито едно от случилите се неща през последната половин година. Всичките минати граници, неизписаните думи, глупостите ... Преди никога не бих се осмелила да стигна дотук. Колкото повече време минава, толкова повече усещам колко времето и хората са ме променили. Направили са ме по-силна, по-уплашена, по-истинска... И някак не приличаща на себе си. Поне на онова познатото аз. Може би трябва да препрочета целия блог, за да ми стане ясно къде точно се обърка всичко. Всъщност "обърка" не е точната дума, но исках да звучи по-драматично. Сигурно когато ми се изгубиха представите за правилно и грешно.
За мое огромно щастие започнах да си ги намирам. Мина ми желанието да върша глупости, за да има после за какво да пиша. И да не се замислям, преди да направя нещо. Така де, има си и моменти, в които не се мисли много, но ми се иска да предпазя теб от себе си и незнайните повреди, които все още не съм успяла да поправя. По-вероятно е да ги откриеш преди мен и да ми помогнеш с поправянето, както досега. Или най-добрият вариант - ще се поправяме взаимно с любов, романтика, учестено дишане, много целувки и безсънни нощи. Не съм забравила и събуждането отново с целувка. Всяка сутрин, всяка вечер, всяка секунда между деня и нощта, прекарани с теб. Искам! Искам! Искам!

Няма коментари: