18 март, 2012

thnks fr th mmrs

Това, че съм спряла да забелязвам следите не значи, че ги няма. И нямам нужда да ми се напомня за съществуването им. Представям си колко много неща щяха да са различни при други обстоятелства. Пък и фактът, че вече не мисля за разни там неща не значи, че съм ги забравила или простила. Все още има частица от мен, която е адски ядосана заради всичко сторено. Но вече е прекалено малка и незначителна, за да обърна повече внимание.
Пък и не е честно той да прекарва повече време с теб, отколкото аз. За почти всеки друг нямаше да имам против. Като не броим момичетата. Добре де, ревнувам малко повече, отколкото бих си признала. Пък и как няма, след като знам колко очарователен можеш да бъдеш. И знам, че няма ни най-малката причина да се съмнявам в теб, макар да е минало толкова кратко време. Просто ... Искам аз да съм момичето до теб във всеки един момент. И да, твърде ми е рано да говоря толкова ... Липсва ми определение. Просто не можеш и да си представиш колко много ми липсваш и как ми се иска вече да те видя и да те нацелувам. Говорим си половин час по телефона, а ми се струва като само пет минутки. Не ми стига времето да ти се нарадвам. И принципно нямам дори какво да кажа в повечето случаи, когато ти се обаждам, а просто искам да ти чуя гласа и да започнем един от онези незначителните разговори, водещи до сериозност и шеги с подтекст.
А ти ми казваш, че си се сетил да звъннеш, защото трябвало да чакаш. И някак си... Ми се приисква да запаля цигара. Защото пушенето ми е един от вредните навици, които заместват други подобни и ме карат да спра да мисля за многото оставени следи. Знам, ще ги оставя. Но света не е сътворен за ден. Пък и наистина не се бях сещала от адски много време и самото напомняне и поздравите ми идват малко в повече. Построила съм стената прекалено бързо и не съм сигурна колко е издръжлива. Пък и сам знаеш, че такива следи се заличават с времето. На мен ми трябва повече време, което да прекарвам с теб. А докато си го получа, че си те замествам понякога с лоши навици, а друг път с шоколад.

Няма коментари: